От около две /почти три/ седмици съм спал съвсем малко. Може да се каже даже, че съм дрямвал по час максимум два на ден, а в някой случаи и по-малко. Лошо нема, убаво ич!

Това е много хубав начин, ако човек иска да се самоунищожи. Но също така е и възможност да се развиваш с високи темпове. Къде ли е границата?

Граници за мен няма. В момента нямам какво да губя, мога само да спечеля. И сега остава да чакам... да чакам да видя какво ще стане... дали ще оцелея... дали ще продължи живота ми в посоката в която искам...

Йетс е казал: Аз съм беден и нямам нищо освен мечти. Пръснах своите мечти в краката ти. Стъпвай леко, ти стъпваш на мечтите ми.
Три изречения, а как описват живота! Живот, семейство, работа - каква комбинация само